Последно

Ето как живееха циганите по времето на соца

Т

леещият ромски проблем пак изплува. Явно той остава бомба със закъснител и след прословутата Декада на ромското включване, която приключи през 2015 г. и глътна над 18 млн. лв.

Вместо да се интегрират обаче, ромите си останаха масово необразовани, безработни, недоволни, обезверени. Ромското включване явно е твърде костелив орех, с който не се справи дори смазаната комунистическа машина. В ерата на соца ром за българина беше само екзотична напитка. Демокрацията наложи думата като евфемизъм за циганин. Заметените под килима проблеми с малцинството обаче остават.

Приобщаването на циганите, издигането на културата им до тази на българите е важна задача при управлението на Тодор Живков.

След Априлския пленум специален отдел в ЦК на БКП решава проблемите на малцинствата. Съветник на бившия Първи е известният Господин Колев – единственият циганин, член на ЦК. Със закон е забранено скитничеството на ромите, както започват да ги наричат едва след промените през 1989 година. Предприемат се мерки за приобщаването им в българското общество, включващи създаването на смесени училища, задължително средно образование, квотен принцип за приема в университет.

Специално постановление на ЦК на БКП от 1978 г. разпорежда да се разбият ромските махали.

Започва строителството и на нови жилища в градските махали в по-големите градове – София, Пловдив и Сливен. Предвидено е Българската инвестиционна банка да отпуска кредити на народните съвети за строителство на жилища в ромските махали, а циганите, които са настанени в тях, да погасяват заемите в срок до 20 години.

По времето на соца МС инвестира в изграждането на нови жилища на стойност 4 млн. лв. за жилищни кредити, хигиенизация, преустройство и саниране на ромските квартали. Наред с това обаче започва и политиката на държавата за десегрегация, или разреждане на ромите. До 1964 г. близо 75 000 души, които са 1/3 от ромското население, се заселват в 14 000 нови жилища.

За циганите се строят многоетажни блокове в големите градове, които обаче се оказват неудобни – апартаментите не побират многобройните фамилии, свикнали с чергарски живот и шумни купони. От съществуващите 547 цигански махали са закрити едва 36, на след няколко години те отново са възстановени.

Пловдивски роми са настанени в блокове в „Тракия“ и „Южен“. Появяват се дори вицови ситуации – настанените в апартаменти горят паркет и мебели, за да се топлят през зимата. Експериментът търпи фиаско – след идването на демокрацията изселените роми набързо продават апартаментите и се преместват при своите в „Столипиново“ и Шекера.

Циганите през комунизмаНа ромите се осигуряват работа – главно в селското и горското стопанство, промишлеността, строителството, както и жилища.

На скитащите катунари се дава огромната за онова време сума от 5000 лева, ако се заселят. На родителите на учениците се отпускат по 20-30 лева помощи, за да ги пращат редовно на училище заедно с българчетата.

През 1966 г. управата в Пловдив провежда експеримент в населения предимно с роми квартал „Столипиново“ – създадено е първото средно училище със засилено трудово обучение. ОУЗТО е с отдели дървообработване, стругарство, шлосерство, шивачество. След като експериментът в Пловдив се оказва успешен, моделът, съкратено наречен ОУЗТО, се възприема в цялата страна.

По лично разпореждане на Живков са разкрити над 140 специализирани интернати, в които са настанени над 10 000 ромски деца. Също по негова заповед, с цел създаване на циганска интелигенция във ВУЗ, се приемат всички кандидати роми с оценка над 3 на изпитите.

Как живееха циганите предиСпоред секретно изследване на ЦК на БКП от 1980 г. 40% от циганите в България вече са интегрирани. По данни от 1981 г. неработещите в държавни предприятия цигани са едва 10 процента, но те всъщност не са безработни, а се препитават като хамали, ваксаджии.

За реда в ромските махали по времето на соца важна роля играят и прословутите Доброволни отряди на трудещите се, подчинени на ОФ и на Народната милиция. Патрулите с ленти „отрядник“ на десния лакът всяват респект сред циганите – следят по списък по-буйните, водят ги лично в големите предприятия за настаняване на работа, следят дали не кръшкат от работното място.

До 1986 година 280 цигани са наградени с ордени за високи заслуги за работата им в селското стопанство. Има и герои на социалистическия труд.

Циганите по времето на Тодор ЖивковТОДОР ЖИВКОВ: ТЕ СА НАШИ ХОРА

Циганите не са малцинство, те са наши хора, казвал Живков.

В България няма цигани, обявява през 1966 г. той при срещата си с френския президент Шарл дьо Гол.

Be the first to comment on "Ето как живееха циганите по времето на соца"

Напиши коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван.


*